Не чувставаш вина.
Защо си дошла?
Не казвай,че ме искаш
отново.
Любовта ми към тебе-
отдавна умря...
Имам само спомени бегли.
Няма да те питам-
къде си била.Не искам да знам
и как си живяла...
Дали си прекрачвала прага
на някой олтар и
в колко прегръдки си спала.
Допуснах те близо.
Ти влезе дълбоко,
дълбоко в моите тайни.
После с лъжа се измъкна
и си тръгна ...Когато се влюбих.
Много е късно сега. На себе си-
и на теб да прощавам.
Умря любовта ми. И сърцето ми-
също умря. С трясък затварям
отдавна празна душа.
Остани на пътя!
Ти сама го избра.
Останете там! Ти и твойта лъжа.
Не разбра ли –какво е любов...
И какво е след лъжата –тъга.
© Веска Алексиева All rights reserved.
И какво е след лъжата – тъга.
Истинско и много силно, Веси! Поздрав!