Не(до)сънувано
Снощи, неканени, в моята стая
нахълтаха няколко стари любови.
Флиртуваха с мен в несънувани спомени,
а после измисляха нови.
Разказваха своите тъжни истории.
Очите ми в сълзи обляха.
За тях бях запалена свещ на прозореца,
те за мен - топлата стряха.
Целувах замаяно сладките устни,
ръцете, гърдите, бедрата…
Обсипвах ги нежно с неказани думи,
а те обладаха душата ми
и с яркочервените въглени в нея
разпалиха в тъмното огън.
Наляха му вино от пусти надежди
моите стари любови.
Завихриха диво хоро, самодивско,
Венец от косите си сплетоха.
Накрая се хвърлиха заедно в огъня.
Явно ревнуваха Новата.
февруари 2006г. София
© Яким Дянков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Явно има защо да ревнуват!
-
Явно има защо да ревнуват!
-
Естествено,Нели. Миналото си е минало - Дори когато ражда стихове
-
не разказвай на новата за бившите любови...
-
Прекрасно е!
-
Съвършен във всяко едно отношение стих! Браво!
-
Много хубав стих!
-
!
-
много хубаво.
-
Имал си тежка нощ.
А стихът ти е прекрасен. Благодаря за удоволствието! -
Благодаря, че споделихте
-
!
-
невероятен е !!!
-
Страхотен стих!
-
Хубаво!
-
чудно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря, радвам се че стихът те е докоснал.