May 22, 2016, 10:49 AM

(Не)Достатъчно 

  Poetry » Other
393 0 9

разбирам

колко малко ме разбираш
кое те кара

да се взираш в мен
навярно ти се виждам

истински щастлива
а истината си мълчи

и се усмихва 
в мъката на този многозначен ден
дъждовно е

небето ромоли 
а стъпките на хората с чадъри

все притичват от тук до там

и мъкнат в своите торби
нуждаещата се от обич въртикъщност
мълчи ми се

а  ти се взираш в мен
не ти ли стига въздуха в дъха ми
ако

затворя с глас света към твоите очи
ще си личи ли

колко много с теб не искам да говоря

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??