Затвори очи и заключи съзнанието си, ако искаш.
Или плачи, крещи безсилно и проклинай в тишина.
Накрая просто лягаш и глава във възглавницата си притискаш.
Даде ти без да му поискаш и те остави да вдишваш тъмнина.
Боли ли те наистина или си го втълпяваш?
Дали просто по навик сълзи по лицето ти пълзят?
Или този път било е истинско и от края му се ужасяваш?
Хиляди малки "дали" и "ако" безспирно те гризат.
Но няма начин всеки път да те боли и да ти пука.
Лицемерно е да кажеш: "Много страдам, че го няма".
Защото той не е един и всеки следващ е на слука.
И след всеки край сърцето ти е по-дълбока яма. ...