И черното вече не е черно
след цялата болка, която преживях
и бялото вече не е бяло
след всички наркотици, с които полетях...
И животът ми вече не е живот,
а затвор за физическото ми тяло
и споменът - все още пресен, суров,
свързва минало и настояще в едно цяло!
И кога, за бога, ще бъдем справедливи,
безкористни и щедри към света около нас,
и кога най-сетне ще усетим, че сме живи,
а не роботизирани машини в един свят - АД! ...