Тишина безмълвна като в гроб,
нима съм вече скрита?
Не е самата истина, символика е,
за да опиша с рими чувстата си.
И аз като нея мълча,
нима има нещо да се каже още?
Колко думи, хвърлени по вятъра
и колко рими пратих по реката...
Писма и стихове събирам в едно до теб...
Не съжалявам...
Песни ще започна да редя,
ще пропея като лястовичка, ...