Не е нужно

Не е нужно бъдеш поет,
За да драснеш някой и друг ред.
Може дори куплет да сътвориш
Това не е нищо – всеки го може.
Но когато пишеш песен за душата
Сам останал в тъмнината
Взрян до болка в Луната
Без да виждаш светлината,
Блясъка и нежността й.
Ти си се променил, вече не си същия
Станал поет на Самотата....
Защото само в този миг,
На пълно отчуждение.
Ти ще откриеш истината,
Скрита за очите на простосмъртния.
Само тогава можеш да видиш светя
С нови, тайнствени очи.