Щом питаш,
има само - два
пътя:
единият - до Рим,
другият - от Рим...

Всъщност вицът е,
че за всички простодушни пътници към този град,
наопаки Съм повелил
да се въртят
на Часовника стрелките.
Защото -
отдавна Рим
не е градът на истината.

...Няма Ад
и Рай.
Всичко - Е.
Което е - не Е,
не е твоя работа -
на Временното време в края
Съм го отделил:
Безбитие
за името Ми незачитащите
и за всички
гяволи...

Доброто -
е излишък.
Злото,
по-скоро - липса
на добро...
А друга тривиална истина е,
че нито двете,
ни едното
достатъчно ще угнетяват дните ти
или щастлив направят -
ту ще имаш,
ту ще нямаш.
И най-голямото ти щастие ще е,
че има Тука,
защото Там...
/може и да няма/

Съмняваш ли се?-
възможно е да има Там,
Тук - да няма,
кой знае!...
Ала това заслуга е на
прааа-прадядо ти:
от райска скука като вкуси
от ябълката на Познанието - позна
Добро и Зло.
Но доживот след туй се колебаеше,
така и не разбра
защо е гол...
А на теб
в наследство ти остави
и на въпросителните змийския ченгел,
и многоточията в полуответите след удивителните
присвяткащи между очите ти
от световъртежа див -
до сетния си дъх да гониш Истината
по кривата на омагьосания кръг,
описан от Началото
захапало опашката на Края...

И Вечност няма! -
заяде я,
ала не успя да я преглътне
/не е гавра/
арх ангел Гавра Ил.
Когато подразбра,
че не е захапал нея,
а нитоимането-нитонямането й
се поболя от глад.
Защото, ей! -
Вечността не е обяд за гладни...

Оттогава Гавриил
не пази нищо,
захванал се е да опазва себе си
в Измислицата.

А изплюта Вечността
със меча негов, ощърбен
от наивен мистицизъм,
харикири си направи.
Да не би да й посегне,
амбициран за безсмъртие,
някой хилав
аскетичен суеверник...

И -
да не се съмняваш
и вярваш във измислици -
ти подшушвам смисъл
да си помислиш:
защо Сидхарта ставал Буда?...

Ставал Буда -
когато се съмнявал:
...съмнявал се...съмнявал се...
Тъй лукавият,
не Сидхарта,
/а може и Сидхарта/
си е нямал друга работа...

Но ти, буднико мой -
остави Сидхарта -
от Мен побой се
и повярвай,
насаме след туй,
понякога, ще си говорим...
Но усъмниш ли се,
че гласът Ми тих
си, всъщност, ти -
ти си гяволът!

... Вслушай се
и не го пиши.
Но не го забравяй -
защото е нетрайно:
по отношение Писанията,
и твоите /и тво-и-те ! /
си представи ламя,
която зинва - Хам! -
след което не остава нищо,
освен едно,
оплетено във паяжини,
кошче...



     Защо Иисус
сам не е написал евангелския текст?...
Сега следовниците му - православни, католици, протестанти -
се препираме кой по-по-най списва, опазва Слово-то. А Слово-то
е у Бога. И Бог е  Слово-то. Да го проумеем, незримо чрез Духа Светий,
достига до ума ни в думи. Д,ума, те.е. доума. И не бива Слово-то
да се одумва, нито списва. А писанията си да равняваме със Слово.
    Иисус: „ … за небесните неща ви говоря с притчи /т.е. с човешки думи,
бел. моя/ и не ме разбирате.”
    Вече повече от 2000 години…

+НИК о,Дим-of                                                                      1992