Искам да крещя, но в гърдите ми ме стяга.
Защо българинът е зависим и към чуждото посяга?
Политици-любители с празни обещания,
Народе, събуди се! Това са подаяния!
Време е змията да стъпчем, да и разбием главата,
да бъдем единни, да си водим съдбата!
Стига фарс и стига шум -
век на интелектуалци и време за ум!
Стига сме мълчали, нека чуят българския глас,
да покажем, че ни има, че духът е жив във нас!
Лесно е да се откажем, да си траем,
да се правим на разсеяни и да нехаем, ...