Jun 11, 2008, 2:25 AM

Не е време за сбогом 

  Poetry » Love
909 0 20
... А розата над скрина ми увяхна...
Тъй както остарява любовта ни.
Целувките ни жарки избледняха.
Сега нанасяме си скрити рани.
И всяка дума - пълна със сарказъм...
И всеки поглед - като остър зъбер...
Постелята зад нас линее празна.
А разговорът става странно мъдър.
Духовното все повече надвива.
Прикрива овехтялата ни нежност,
която като кученце се свива -
самотна, непотребна, безнадеждна... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Random works
: ??:??