Аз съм тръпнеща бяла душа,
лист хартия е моята кожа.
Ще напишеш ли с устни сега
върху нея - "Обичам те!"? Може
да осъмнем пред нова зора,
разцъфтяла отвъд хоризонта
като прасковен цвят в пролетта...
Напиши, напиши... Ще запомня
твоя почерк, разтворил нощта
в теменужено-синьо мастило...
Ти със устни изписваш сега
мълчаливо - "Обичам те, мила!".