Човешките грешки за мен са търпими,
обаче една ненавиждам от тях –
човек да не вярва на своя любими.
Считам това за измяна и грях.

Нейде прочетох това и в живота
следвам го стриктно. Тъй че, за Бога,
фактът, че с друг те заварих в леглото,
да проумея, повярвай, не мога!

Виждам, че в тази нечакана сцена
явно прозира логика стара
като живота, ала за мене
тя не променя моята вяра.

Голият мъж ме загледа стресиран,
ти се сконфузи във поза неловка...
Ала не фактите плашат – цитирам –
плаши ме тяхната грешна трактовка.

Лесно е, знам, чрез очите вулгарни
сам да повярвам в картината жива,
ала в Светото писание вярно
пише: „Не вярвай в очите лъстиви!”

Ето защо твоят страх и смущение
са ми забавни и, да... неуместни...
Зная, че има безброй съвпадения
и обяснения прости и лесни...

Зная, че голата сцена пред мене
не е, което си мисля... Любима,
знам, ще получа от теб обяснение –
ясно, логично и даже простимо.