Не гладко
или “Карат ме да пиша гладко”
Карат ме да пиша гладко,
няма да зарадваш татко,
щом като ги пишеш тия,
т.е. тая тъпа поезия.
Дразниш с фразеологизми,
многоточия, тъпизми,
сигли-бигли, съкращения,
абе глупави творения.
Скоби слагаш, а кавички
шибаш, като пойни птички,
мамиш разни ученички,
и задяваш се със всички!
Обобщаваш, и цитираш,
Стоп! Защо не репетираш, (бе)
и си служиш със чуждици,
(моля моля, моля... Моляяя!)
зная двадесет езици!
И претупваш, и претрупваш,
и конкретно се “изтупваш”
като някой стар “галфон”,
абе, див маймун на клон!
Люшкаш се от стил висок,
после пишеш “скок-подсок”
като скапан бял лебéд,
преминаваш на
НОВ РЕД!
А пък тия запетайки,
ох, пък, тия, мила майко,
по-добре пийни си чайче,
и хапни едно кравайче!
Виж си само дереджето,
я си трай там до кюмбето,
щекотливо ви го казвам,
после почвам да наказвам!
Даваш линкове напразни,
пишеш мътно, безобразно,
правила не съблюдаваш,
абе, къв се въобразяваш?
Възклицаваш, Ох и ААаХ!!!!
шапка слагаш, Мономах,
“ът” го, “а” го и дефактус
никакъв кОлтурен сат(к)ус!
А пък си емоооционален,
аз съм, пишеш: Гениален!
Вазов съм, и още Гьоте,
а пък вий, вий сте идиоти!
Туй е кракто и не-гладко,
моля ви, простете татко,
но, следвайки таз пътека
на Нева с Умберто Еко,
...
най накрая ще ви кажа...
майната му на типажа!
(В допълнение към наръчника за гладко писане :)
© Ми Ки All rights reserved.