Не хвърляй прах в очите ми,

не ставай от приятел враг,

спомни си нявга дните си,

когато идваше на моя праг.

Не похабявай всичко, за което,

ако отново имаш нужда,

за теб ще е заключено сърцето

и болката ти ще е вече чужда.

Зад чашите, пресъхнали навеки,

ще бледнее само спомен сив,

приятелство раздава се на всеки,

но с кой ще се почустваш жив.

Да ги налеем още не е късно,

чашите отново да звънят,

прощавам, че ми правиш мръсно,

а ти прости ли на себе си това.