Не идва с грохот краят на света.
А в лятно пладне – с огън безразличен,
сред който два невръстни щъркела горят,
крилцата немощни в небето впили.
На оня страшен стълб пламтят
надежди, обич, синева, сърцата...
На кръста си от дим умря денят
и овъглени капят небесата
над празната земя. Сред празен свят
душите – бродници се лутат онемели.
Не щъркелите. Милостта умря
в човеците, от злото ослепели. ...