Прагът опустя,
посипан с прах, потъна във следите,
вратата ми от болка натежа,
склони се покривът,
гредите са превити.
Не идваш вече,
лятото се скри,
умря и онзи славей във листата,
лозата стара есента попи,
и на оцет превърна се ширата.
Не идваш вече,
вятърът е друг, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up