Слънцето е пекнало, на мен ми се спи,
тъй ми е олекнало, много ме мързи.
Котката с муцунка само ми се вре,
иска да ме цунка - мен не ми се ще.
Ясна е картинката, отварям врата -
тъжна животинката излиза сама.
Но пред Шаро котката яко ме преде,
плитам си намотката - сипвам си кафе.
Стреснат телефонът поглежда към мен,
ръчкам го в бутона - не съм зареден.
Той пък настоява, звънка, вири нос,
ми, ще ме прощава, но съм още бос. ...