Не искам да чувствам изгаряща болка
на толкова мисли прокудени,
когато открехвам врата след врата
и поглеждам в очите учудени.
Не искам да мисля за хиляди спомени,
които отново ме връщат към тебе.
Не мога да откъсна сърцето оголено
от тъгата загнездена в него.
А искам така да угасна несетно
и толкова мъка във миг да прокудя.
Когато е безпаметно, всичко е лесно
да живеем от заблуда в заблуда. ...