Не искам да съм част от тази болест,
която ни измъчва и убива,
но не искам и да нямам капка доблест,
да сторя туй, което уж не бива.
Не искам да съм част от този свят,
във който двама влюбени сънуват,
че заедно вървят - ръка в ръка,
а денем други ги неща вълнуват.
Не искам да съм част от този сън,
във който ме целуваш и ме галиш,
а извърна ли глава за миг навън,
и сенките да казват, че ме мамиш...
Не искам да съм част от тоз поток,
от кръв и пот и празни обещания...
А после да се правя на пророк,
и да изричам сухи заклинания.
Не искам да съм част от този стих,
във който няма даже капка радост,
аз искам само кът - уютен, тих,
във който да делиме свойта младост!..
© Александър Христов All rights reserved.