Оставих да ме води нещото отвътре,
да ми подсказва, да движи пръстите ми,
да ме обрича (знам и следващата дума).
Да ми показва и това, което толкоз търсих,
че всъщност е пред мен, без малко не го стъпках.
Да ме отправя по ъглите най-тъмни да се свирам,
да се взирам, да се съмнявам и да обобщавам,
да просветлее и в "кутията", отвътре,
да не останат мръсни сили боклук да трупат,
да затлачват, да крачат, ехидно да ми се присмиват
и полека-лека да убиват последните надежди
за просветление, за отмъщение, за избавление... ...