Небето над мен е лимитът.
Но как да го стигна сама?
През мен топъл вятър полита.
Отблъсква ме.
В тиха тъга.
Каквато и в мене не стихва.
И страст, и несбъднат живот.
Там горе
в небето
на тихо...
докосват дъга и простор.
Аз искам да вярвам.
И искам...
да нямам единствено страх.
И болка
едва да изпитвам,
едва да докосвам прахта.
Небето над мен
е лимитът.
Но как? Да го стигна сама.
Вдигни ме.
И с мен
го поискай.
Не искам да чакам смъртта...
© Цвет All rights reserved.