И знаеш ли, не искам да мълча.
Мълчала съм преди да те намеря.
Складирах в мен и радост, и тъга,
незнаейки с кого да ги споделям.
Сега ми се говори. До умора...
Със теб, защото знам, че ме разбираш.
И само ти, сред хилядите хора,
във думите ми себе си намираш.
Ако мълча, то нека да те слушам,
отпивайки доверие на глътки,
във топлия ти поглед да съм сгушена
и нищо, че онези странни тръпки ...