На човека, който безкрайно обичам...
На човека, който никога няма да разбера...
Стоиш си там.
Надменен, горд -
сам в скален връх си се превърнал,
оглеждаш жертвите си,
а каменното ти лице не трепва.
В твоя тесен и самотен свят място аз си нямам...
Какво като съм ти дъщеря?
Кръвта вода не става?
Не ще те разбера, докато съм жива...
Защо отблъскваш тези, които те обичат? ...