Не искам да си дума

Любов, не искам да си дума...
Искам те от плът и кръв, придобила форма.
Стига вече се размива,
покажи ми, че и в мен си жива.

Любов, не искам да си толко тиха.
Искам те и шумна, искам те и дива.
Не миражна, а от плът и кръв,
придобила най-накрая свойта форма.

Да разпознавам усмивката чаровна,
очите ти да зная и да галя.
Знам, че стъклена си и ранима,
затова обещавам да те пазя.

Любов, защо си в ролята на пантомима?
Нима очакваш без думи да те прочета,
без звук, без шепот да чуя ти гласа?
Любов, не искам да си дума, нито пантомима.

Аз ходих до края на Света и сто пъти поне
успях да те открия...
В чужди домове, в чужди умове...
И в моя даже като филм те прожектирах.

Любов, не искам да си само ум...
Или късометражен скучен филм.
Искам те наяве, да познавам
любим за теб парфюм.

Освен да те мечтая, искам да те пипна.
Да ти засаждам рози, вместо цветовете им да режа.
За да може дълго да те радват и усмихват,
тъй както аз същото за теб ще сторя!