"Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш." *- Майка Тереза
Не помня спъна ли ме или се спънах...
Няма значение. Паднах и се изправих.
И още много пъти ще падам ли падам.
И ще се изправям. Крилата ще разтварям.
И ще летя. Ще летя към мечтите и свободата.
И отново и отново ще ме спъват и ще се спъвам. -
Още много сълзи и усмивки, мечтая да изживея.
Така че съжалявам. Няма да си отмъщавам.
Няма да си отмъщавам нито на теб. Нито на мен.
Ще те помоля за прошка. Ще простя и на себе си.
Така че съжалявам. Няма да се съжалявам.
Ще съжалявам само за нужното. И ще продължа.
Ще продължа пътя си. Не искам да съжалявам...
за изпуснатите мигове живот. Искам да живееш...
Ще продължа пътя си, а когато тялото се измори.
Душата ми ще продължи да живее, да живее...
Защото нито една рана не успя да ме спре за дълго...
И нито една нелечима болка няма да ме спре...
Докато в мен има любов..., докато има любов...
От капчиците дори само става безкраен водопад...
Ще продължа пътя си. Не искам да съжалявам...
Нито една не ще ми открадне вълнението.
Волята за живот. Нито една. Докато мога да обичам...
Докато обичам ще летя. Докато пея ще обичам.
И ще знам, че само в тунела - светлината
може да се види във пълноценния и блясък.
Тъй безкраен, тъй искрен и вълшебен.
Само погледни отвън звездите и лъчите.
Само погледни отвътре - след дъжда дъгата...
"Всички сълзи са изплакани от сбъднати мечти."*
Така че съжалявам. Няма да си отмъщавам...
:)
© Лили Вълчева All rights reserved.