не искам да те помня
Не искам да те помня!
Неизречен си ми.
Дума в тишината.
Въпрос без отговор.
Защо ми бяха всичките мечти?
(гнезда на розовото...)
От сладост чак отровни!
Не, тайните не са добри!
Надменни,
бледи домакини
на сълзите ми.
От никого не ме боля така...
И никого така не бях обичала.
Не искам да те помня!
Спи сърцето ми.
Над теб заспа.
Наведено,
като целувка за последно.
Нощта постла си тишината.
Вече.
Във остър крясък
се удари
паметта ми.
И се разля насечена.
Не искам да те помня -
в някое останало писмо,
забодено
от яростното жило
на съдбата.
От теб, нататък
съм откъснато крило.
Не искам да те помня...
Нося те в разпятието си.
© Дакота All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
ИИИИИИ някой ако ми каже в какъв стил е това стихотворение? Много ми е интересен отговора наистина.
Иначе ми хареса...много! -
Благодаря ви!
(с какви ли не потайни плодове
душата храним) -
Много хубаво!!!
-
Спи сърцето ми.
Над теб заспа.
Наведено,
като целувка за последно...
Много ми хареса!
Браво! -
Страхотен стих, Дакота!!! Поздрави!!!
-
Страхотно е!
Браво Дакота! -
Прекрасно е!
Възхищавам ти се! -
"От теб, нататък
съм откъснато крило.
Не искам да те помня...
Нося те в разпятието си."
Ти цялата си поезия!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
съм откъснато крило.
Не искам да те помня...
Нося те в разпятието си.