Знаеш ли как помня още оня поглед,
поглъщащ ме с нежна обич -
това бе твоето лице.
Знаеш ли как чувствам още оня допир,
загръщащ ме и чудно топъл -
това бяха твоите ръце.
Знаеш ли как пазя още оня пламък,
стопяващ ме и пак създаващ -
това бе твоето сърце.
Знаеш ли, не искам да забравя...
© Сеси All rights reserved.
не спираше победно към брега.
В скалите срещаше оная сила,
която с времето превръща се в зрънца.
Не искам да забравя оня поглед,
невинен и свободен-на сърна.
Душата търси винаги простора
да литне сред гората от цветя.
Не мога като теб СесиВсеки си има мелодия...
Поздрави!