Dec 19, 2008, 7:45 AM

Не искам да забравя 

  Poetry » Love
707 0 10

Знаеш ли как помня още оня поглед,

поглъщащ ме с нежна обич -

това бе твоето лице.

 

Знаеш ли как чувствам още оня допир,

загръщащ ме и чудно топъл -

това бяха твоите ръце.

 

Знаеш ли как пазя още оня пламък,

стопяващ ме и пак създаващ -

това бе твоето сърце.

 

Знаеш ли, не искам да забравя...

 

© Сеси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не искам да забравя как морето,
    не спираше победно към брега.
    В скалите срещаше оная сила,
    която с времето превръща се в зрънца.

    Не искам да забравя оня поглед,
    невинен и свободен-на сърна.
    Душата търси винаги простора
    да литне сред гората от цветя.

    Не мога като теб СесиВсеки си има мелодия...
    Поздрави!
  • Хубав стих понякога нетрябва да забравяме поздрави!!!
  • да, явно той вече е забравил - за това си длъжна да помниш поне ти. иначе красотата ще изгуби енергията си и ще замръзне забравена.
  • Благодаря ви мили приятели!
  • хубаво
  • Поздрав!
  • И няма защо да се опитваш да забравиш. Дори да искаш, няма да можеш. Когато душата е преживяла нещо силно, съхранява го докрай. Или... поне с мен е така. Поздрави!
  • Хареса ми! Поздрави Сеси!
  • Много хубав стих! Поздрави!
  • Недей , пази го! Понякога това е единствения смисъл! Харесах! Зем.
Random works
: ??:??