orangem0on (Мила Пенева)
6 8
Oct 2, 2010, 9:01 AM

Не искам да знам 

  Poetry
909 0 7

Ако си спрял да ме обичаш,

спести ми го, поне днес,

защото без тебе трудно ми е 

да живея.

Пак дишам, пак се смея,

пак намирам сили да вървя напред.

Но с теб летях и беше изумително

как бях влюбена и в най-големите 

ти недостатъци.

И още съм. И още съм.

Аз ще се събудя утре и ще

отплавам, и вятърът на времето

ще духа в моята посока.

Нали то, времето, лекува

всичко...?

Но вечер търся пристана, наречен

с твойто име, и все го търся, и все го търся,

и не го намирам.

Един самотен остров има с безкрайна,

празна дупка по средата.

И там се спирам  и чакам следващото

утро... Дано да е в мъгла обвито.

За да загубя най-накрая дирите ти,

за да спре да ме боли, за да политна

пак на ново да търся

най-щастливите си дни.

Но днес недей ми казва, че не ме

обичаш. Обичай ме и днес последно,

последно ме целувай и ме обсебвай,

и ме имай. Последно днес ми позволи 

да полетя в синевата на очите ти,

а утре нека бъдат океан, в чиито 

дебри дъха си да изгубя.

А после... ще възкръсна.

© Мила Пенева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??