Не мога да те нося!
Извинявай, Госпожице Любов,
като тежест, уплашена и боса
(... давам ти почивен ден),
облечена в тези дрехи -
не мога и не искам да те нося...
Иди си... по-добре не идвай,
ти нямаш време,
за жена - която може да обича,
не е за кратко спирка -
не е и бреме!
Спокойно отмини моята врата,
беше отворена но... е с ключ сега...
Потърси другаде, Госпожице Любов,
местенце - за временен подслон,
когато дъжд от облак завали,
да свиеш по поредния завой.
Върви и не се обръщай,
два пъти -
в една и съща река
досега никой никога не е успял
и стъпил!
Елеонора Крушева
© Елеонора Крушева All rights reserved.