Бясна съм... не искам да те виждам,
очите си ще вържа с черен шал
и глупавото си сърце ще хвърля.
Не искам да изпитва жал.
Не ми звъни! Не искам да те чувам...
Преди от думите ти ставаше ми топло,
сега лъжите ти (камшици) ме бичуват
и в раните ми упорито никне злото.
Не тропай на врата ми! Ще я заключа...
Отворена за тебе няма стойност,
ще сложа катинар и ще изхвърля ключа.
Махни се. Аз не съм поредна бройка.
На силните жени,
които знаят какво искат
и не се самосъжаляват...
© Биляна Битолска All rights reserved.