Да беше казал, че си ме забравил.
Да беше споменал, че всичко свърши.
Да беше във очите ме погледнал
и истината щеше в мене да вали.
Със капките във шепите аз можех,
така да я измия нашата любов.
Да стане птица бяла и да литне,
свободна, волна за живот...
Щях времето за нея да запазя
в одеждите на спомена красив
и, примирила себе си накрая,
да се усмихвам и ти да си щастлив. ...