Не мога аз без този град,
мърляв като остаряла истина,
с купища ръждясала любов
с потайни спомени – неписани.
С приятелства, умрели от вина,
зазидани в темелите на къщите.
Пиршества тук прави радостта,
при залеза тъгата се завръща...
Срещаме се с уличния пес.
Биха го, тъй както и душите ни,
а циганчето – може би краде,
за да нахрани тайничко мечтите си. ...