Гледаха се най-вече със страст,
ала болката от неизживяното
ги караше да бъдат далечни.
Създадени били да живеят
един за друг,
но не и рамо(до)рамо.
Липсата на контакт
застудява,
разпилява
жиците на любовта
вкаменява душата.
Не се опитвай
възелите на езика да развържеш-
твърде мълчалив е станал.
Да говориш не опитвай,
да те чуе няма кой - оглушах от думите, загубили се в тишината.
А езикът на глухонемите не е за теб.
Неразбрани по-добре,
та някой друг изкусно
да направи всичко онова,
което ти така и не пожела...
(включително и мен).
© Слънчоглед All rights reserved.
един за друг,
но не и рамо(до)рамо...
И крачка по крачка градили и стигнали до своята сянка... Вградени... Един до друг... Заедно... Много харесах.
Пп: Но има надежда!