Не карай чуждото сърце да чака,
ако не си готов в замяна да дадеш,
една ръка протегната във мрака,
усмивка топла, миг или копнеж…
Не карай… защото болката убива
и сякаш не една, а хиляди стрели,
в гърдите ти като вълни преливат,
а после, вярвай ми, неистово боли.
А тази болка… тя трудно отминава,
даже времето не може да я заличи
и никое, и никое сърце не заслужава,
такава рана, в гърдите да кърви. ...