Накрая на пътеката съдбовна
гробът ми смирен мълчи.
Ще капне ли поне една сълза синовна
и споменът за мен дали ще загорчи.
Знам, трева ще да покрие гроба
и сива пепел спомена ще замъгли,
но след време пак ще бъда в нечия утроба
и дете ще се роди с моите добри очи.
Затуй ви моля, днес, сега и приживе
не тъгувайте със горест прекомерна.
В тъга ще се търколи тъй година, две,
а после пак ще сетите любов безмерна. ...