И както казват, а не лъжат -
нощите са най-студени.
В лед тогава телата се пържат,
пропити от сълзи засмени.
Точно тогава,
под луната и звездите
те прегръща силно самотата
и ти пръска отчаяние в очите.
Болката почти е нетърпима,
без глас крещиш от яд,
а мъката ти шепне на ухо,
че сам останал си на този свят. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up