Не е слабост да плачеш, не е безсилна любовта, не е гордост казаното "не", в края на една любов винаги две сърца плачат, в края е сила, щом на себе си признаеш, че не можеш до край болката да обуздаеш.
Не ме чети, и днес е болка.
Не ме мисли! Аз още съм сама.
При мен очите си не спирай,
от слепотата чувствата събирай.
Извира като ручей слабостта
в ръцете с нежност недокосната,
по устни нецелунати пулсира.
Със слабостта ще легна кротка,
ще остана в твоите прегръдки,
ще бъде най-дългата разходка,
преди вратата да захлопна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up