Отдавна съм сама. Не ме е страх.
Пътеките пред мене криволичат.
Душата си насигурно прибрах.
Сега съвсем на себе си приличам.
Поръбих си сърцето с канава
и даже грим си сложих на очите.
Над мене е безкрайна синева.
Избрах да следвам пътя на мечтите.
И дишам леко, като че летя,
не търся упование в сълзите.
Сама си подарявам и цветя,
изхвърлих всички спомени разбити. ...