Измисляш ме, и пролетна и нежна,
а аз съм есенния лист от лани.
Забравил ли си моите безпътици,
и че лозята ми на вино са нестанали.
Недей да си измисляш приказки,
небивали истории за мен и теб.
В душата ми окапаха безлистни
копнения без звук и ек.
А лятото ми жаркото изпепели се
в рояци спомени от минал век.
На есен с лястовиците, онези белите,
ще тръгна някъде далеч. ...