Sep 2, 2008, 12:48 PM

Не ме кани у вас! 

  Poetry » Love
1115 0 13
НЕ МЕ КАНИ У ВАС!

Не ме кани у вас!
Недей, за Бога!
Навсякъде следи
с парфюма на жена ти...
Портрети на рода
ме гледат строго,
иконата – и тя
се мръщи от стената.

Не ме кани у вас!
Дори леглото
се гърчи в дива злост,
щом само го докосна.
И вярвам, че след мен
крещи, защото
заченати са там
децата къдрокоси...

Не ме кани у вас!
Тук всеки ъгъл
говори ми какво
и как сте преживели.
Усмивка на дете
с уста беззъба,
и майчина ръка
в косите побелели...








© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • разпиля ме...силен истински стих...с обич.
  • Силно!!!!! И тъжно!!!
  • Тогава лирическата да покани лирическият у тях, но дали няма да е същото и при него?

    В стихотворението не става дума за съвест, защото тогава тя би подсказала на лирическата, че мястото й не е въобще при този човек, след като е семеен, а за друго!

    Лично аз бих отишла с любимия накрая на света, независимо дали ще имаме интимен контакт, пък и не държа на това!
    Любовта означава никога да не казваш думата "съжалявам"

    Поздрави, Теменужено момиче!

  • Усещането е страхотно...
    Но чувството,което провокира това стихотворение ,сигурно е по-силно.
    Браво!!
  • !
    Поздравления!
  • Чуден стих, Нуше! Чуден!
  • Много силен стих!Поздравления!
  • Това май се нарича съвест!
    Прекрасен стих, Нуше!
    Прегръдка!
  • Много е хубаво!
  • Наистина силно!
    Поздрав Нуше и от мен!
  • Разкошен стих!!!Поздравления!!!
  • Тогава... ключ от чужда стая!

    Много силен стих, Нуше!
    Браво!
  • Леле, Нуше, невероятен стих!
    Страшно силен!
    Прегръщам те!
Random works
: ??:??