Не ме кори ако те оставя
сама по пътя да вървиш.
Животът просто е така устроен -
напускаш не когато ти решиш.
Не ме търсѝ в простора сред звездите,
бъди мой дом - в сърцето си ме приюти.
А щом поискаш да ме видиш,
попитай спомена и там ще ме намериш ти.
И може много да боли,
сълзи в очите може да напират,
но ти повикай спомена и мигом,
прегрътката ми ще те утеши. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up