Горчилката аз мога да преглътна,
да дишам клетви с пълни дробове,
да ходя безпроблемно във мъглата плътна,
да слушам как мълвата подир мен снове…
Аз мога да стопявам тежки буци
в прегракналото ми от сълзи гърло,
лъжите рано или късно стават куци,
а щастието за минутка може да е пълно…
Дали се правя на герой?!
О, не, приятелю! Повтарям: Не!
Не ме мисли за забравим порой,
защото слънцето от мене сне!