Толкова призраци идват.
Не издържам!
Рушат спокойствието, съвестта ми.
Грешна съм.
Пропадам.
Мира нямам! Разбираш ли?!
Мъка и сълзи донесох ти.
Лекувах любовта с лъжи.
А ти ми прости...
Прие, че греша и ранявам,
че усмивки и сълзи дарявам.
Обичаш ме ти с тяло,
обичаш ме с душа...
Как да позволя това, кажи ми
заслужавам ли любовта...?
© Мия Николова All rights reserved.