Недей да ме обичаш, моля те,
не ти е нужна като мен жена.
Аз изградена съм пламъци
и във жарта обичам да лежа.
Не ме заставяй пак да изгоря,
отдавна станала съм аз на пепел.
Не мога вече нищо да ти дам,
от устата ми не чува се и вопъл.
У мен отдавна бурята утихна,
младостта ми си отиде безвъзвратно.
Останах ни без разум, ни сърце,
защото себе си раздавах многократно...