Безшумно в нощта ми пак идваш,
въздишки от мене си взимаш,
ала щом се покаже денят -
смътен спомен, неясна тъга.
Дълго гледаш лицето любимо
край мене - в нощта ми пазител,
ала щом избледнеят звезди,
светове ни делят и се скри.
Но когато дохождаш, тропни ми
или дума едничка мълви ми,
с ръка от съня разтърси ме
и в прегръдка последна вземи ме.