Не ме питай...
Любовта е геранът в душата ти, знам,
и извират в недрата ти бистрици-чувства,
и ведрото ми пълниш с тъй истински блян,
аз отпивам неразум със жаждени устни...
Всеки порив за тебе е слънчева дан,
а очите ти пъстрят с мечти минзухари -
ти си пролет, родена в най-нежната длан
и стопила в душата ми скрежните хали...
Не ме питай защо сме се срещнали тук,
на Земята, след толкоз животи, любови...
аз съм търсил в гласа ти - завет, лоно, дух,
ти си търсила вечни за двама покрови...
И дори да си тръгнем от себе си днес,
и от чашата тръпна - горчилки да пием,
ще залитаме в ереси - топъл унес,
и любов вместо вяра в сърцето ще крием...
© Михаил Цветански All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ако залитането в ерес означава пълно ведро с пъстри минзухари,ще те последвам,Оги...
Поздрав от мен! -
Благодаря ти, Илко, за съпричастието и добрата дума!
-
Благодаря Ви сърдечно!
-
Поздрав, Мишо!
-
Поздрави, Оги! Хубав стих!
-
Поздравления и от мен, Мишо!
-
Красиво е. Поздрави!
-
! Поздрав, Мишо!
-
Красив порив!
Поздравления! -
Аз няма да питам
-
и любов вместо вяра в сърцето ще крием!
Поздрав, Мишо! -
...то да бяха само римите...
-
http://www.youtube.com/watch?v=2a38Z8B4PYQ
-
Римните двойки (днес-унес)(знам-блян) малко ме подразниха, защото не ми звучат толкова благозвучно (особено първата), но авторът винаги има последната дума. Поздравления, Цветански!
-
Много силно и свежо,
докосващо дебрите на душата,
с оня див и влюбен копнеж
който пришива на живота крилата!
Поздрав сърдечен!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Толкова хубаво си го написал!!!