Не ме поиска
Не ме поиска...
Не изпихме кафето си заедно
не изпушихме кутия с цигари
не целунахме устни, омаяни
не докоснахме своите длани...
Не заспахме двама, прегърнати
не посрещнахме утрото рано
не дочакахме как ще се мръкне
не можахме да се любим по залез...
Не изгладих новата риза
не облече ефирната рокля
не ме видяха с теб да излизам
не успя летен дъжд да ни мокри...
Не разходихме двете ни кучета
не си взехме мързелив котарак
не зарадва се никой на внучета
не родиха се две наши деца...
Не посмя да обичаш без страх
не поиска да стана реалност
не усещала моята страст
не видяла очите ми, жални...
Не повярвах и още не вярвам
не е любов, щом ме отписваш
не трябва, но все се надявам
не във стих, а жив да ме искаш...
Danny Diester
04.07.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздрави!!!
-
Благодаря Ви!
-
Интересен похват на отрицанието си използвал, Дани. Много хубаво се е получило! И финалът е силен!...
-
Лелееее, Дани! С такива стихове, не да те поиска, ами направо да те награбва под мишница и при попа. Дано имаш чувство за хумор тази сутрин.
Разкошен стих! Благодаря ти! -
"не трябва, но все се надявам
не във стих, а жив да ме искаш.." Прекрасно написано !
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
