Изпращам думите си в бездната...Мълчиш...
Изглежда, че самичка си говоря...
Какво сърце! От лед по-твърдо...Спиш...
Намрази ме...Не мога с теб да споря.
Накъсани , объркани мечти,
фрагменти от живота ми слепени...
От тъмното ме гледат две очи,
и толкова са тежки и студени.
Дори да се завърнеш, ще боли.
Ти искаш над душата ми да властваш,
да ме дресираш и опитомиш, нали?
Но за какво съм ти сломена и безгласна? ...