Защо ли пак сравняваш ме със другата...
не казвай ми коя е по добра...
и двамата живеете в заблудата,
че мойто място днес заема тя...
Е... хайде, излъжи, че ти е хубаво,
как светъл е със нея всеки час,
как миналото наше не е струвало,
навярно тя го вярва...
не и аз...
Завиждам ти, щастливецо, за другата,
защо отново с мен ù измени,
пак с нея си... но моя е заслугата,
не лъжеш мене...
нея лъжеш ти!!
© Красимира Касабова All rights reserved.