Щом нямам повече какво да кажа,
и стане вял и скучен моя стих,
да ви досаждам аз ще се откажа
и в ъгъла ще седна сам и тих.
Във себе си тогава ще погледна -
достатъчно полезен ли ви бях,
макар, че служих вярно до последно.
Дали навреме или късно спрях?...
И всички ви за прошка ще помоля
за времето прекарано със мен!
Но имах винаги добрата воля
да правя цветен сивия ви ден!
Дано не ме корите твърде строго
за мрачен стих и неуместен смях,
над листа трудил съм се, както мога,
а с вас прекрасни мигове живях!...
© Роберт All rights reserved.